Повечето хора смятат, че стойността се измерва с пари. С други думи, инвеститорите вземат решения, насочени към това, да увеличат максимално стойността и съотвтено, количеството на парите си. Въпреки че този подход обикновено е правилен, той е също така, потенциално подвеждащ, тъй като при него не се отчита риска от различни обстоятелства.

Да си предтсавим определен залог, който се базира на хвърлена монета. Ако се падне Ези, играчът удвоява спестяванията си, които е направил през целия си живот и получава допълнителни 1 долар. Ако монетата е тура, играчът губят всичките си активи (всичките си спестявания, а също и собствеността си върху различни обекти, като например, дом, авотмобил и т.н.).

Средностатистическият човек би ли поел този залог?

Последният въпрос илюстрира нагледно, че „стойността“ често е по-сложна от изчислението на очакваната стойност.

Коя от следните криви е добро изображение на „щастието“ на средностатистическия човек като функция от неговото финансово благосъстояние?

Последният пример илюстрира, че има аспект на намаляващата възвръщаемост на богатството; например, щастието, спечелено от всеки допълнителен $ 1, има тенденция да намалява, когато човек става по-богат.

По същия начин има и ефект на времето върху стойността на парите. Времето е много специален фактор върху финансите и ние ще му обърнем подобаващо внимание...

При нормални обстоятелства, н аколко би се равнявала най-голямата сума, която дадено лице би платило в момента, за да получи 1000 долара една година по-късно?

Предишният пример демонстрира идеята, че „парите сега струват повече от парите по-късно“. Основната причина зад това е, че парите могат да се инвестират - във финансови активи - така че да нарастват с течение на времето. Ето защо на заемодателите като банките, например се плаща лихва.

Ако се отпускат пари на заем с годишен лихвен процент от 1%, приблизително колко време ще отнеме удвояването на парите?